Слънчице

Слънчице, не лягай в синьото одеяло,
дреме там самичко облачето бяло.
Време е да гоним сенки край реката,
зайчета да скачат от огледалцата.

Слънчице, побързай, слизай на земята,
тук ще те посрещнат весели децата.
С топки ще играем, с пясък и вълнички,
песнички ще пеем с влюбените птички.

А когато стигнеш в края на небето,
топлото ще нося още във сърцето.
Слънчице, не мога с теб да се сбогувам,
като радост моя ще те нарисувам.